Варани
Саванен варан
Разпространение
Този варан се среща се в не толкова горещата част на Сахара от Сенегал до Судан.Също и на север от река Конго.
Саванен варан
Размер
От 70 - 120см, но рядко се срещат и индивиди до 150см.
Продължителност на живота
10-15 години при добри грижи.
Описание
Саванният варан е набит с четвъртита глава.Има силни крайници и здрави нокти.Вратът и опашката са къси за варан, но пак са дълги в сравнение с друго гущери. Има сиво-кафяв цвят с бледи петна на гърба си и тъмни ленти обвиващи опашката му, а коремът му е бял. По-големите люспи на врата му придават вид на покрит с камъчета.
Изисквания към отглеждането
Възрастният саванен варан ще се нуждае от дом с размерите на голям диван.Площта трябва да е 1.20 на 2.40м. Дизайн за клетка който е подходящ е примерно дълбока паничка за вода и за къпане поставена в дървен терариум на който само предната част е от стъкло. Трябва да бъде осигурено добро проветрение за да предпазите животното от дехидратиране. Младите варани могат да бъдат държани в изцяло стъклени терариума , с крушка за осветление и капак с цел по-малка загуба на влага.
Температура
Температурата в студената част на терариума му трябва да е около 23-26C, останалата част трябва да е с температура 32-37C, а най-горещата част за припек трябва да е 43-54C.Нощно време температурата може да пада до нормална стайна температура.
Отопление и осветление
Горещо място за припек може да се осигури чрез насочена крушка. Комплект от крушки в градираща сила действа много добре.Нужни са 3-4 крушки със сила от 60 до 120 вата всяка.Допълнителна топлина може да се осигури чрез голямо силно топлещо одеало.То трябва да е достатъчно голямо за цялото тяло на варана. Ултравиолетова светлина не е необходима.
Субстрат
Най-добрият субстрат е пръстта.Трябва да е достатъчно дълбока, за да може варна да прави тунели и скривалища.Това помага не само за сигурността, но и за регулирането на влажността и температурата.Дълбочината на почвата трябва да е около 60см, като самата пръст трябва да не се сплъстява когато е мокра, да издържа тунелите и влажността и да не е много прашна.
Хранене
Среда на живота
Поддръжка
Нилски варан
Нилски варан (на латински: Varanus niloticus) е вид влечуго от семейство Варани, най-едрият представител на семейството обитаващ континента Африка.
В Гана нилският варан е известен с името mampan tintin, в Замбия - mbulu, nabulwe,hopani, nsamba или imbulu. В ЮАР го наричат «leguaan».
Външен вид
Нилският варан е сравнително едър и здрав гущер със силни крака и мощни челюсти. Притежава остри нокти, които използва за пълзене, копаене, самоотбрана и разкъсване на плячката. Подобно на всички варани има раздвоен език със силно развита обонятелна функция. Ноздрите са овални и разположени в близост до очите. Нилските варани са добре приспособени за воден начин на живот. В средната част на тялото притежава 128 — 165 реда люспи. Основният цвят на тялото и сиво-кафяв до тъмно зелен. Младите варани са почти черни с яркожълти петна.
Нилските варани достигат средна дължина от 150 cm като от муцуната до клоаката е около 50 cm. Най-едрият екземпляр, известен до момента е варан достигащ обща дължина от 242 cm, а тази от муцуната до опашката е била 98 cm.
Разпространение
Нилският варан е разпространен в почти цяла Африка с изключение на пустинните области на континента. Възможно е в исторически времена видът да е обитавал и районът около река Йордан в Палестина, но днес ареалът му на разпространение е ограничен само в рамките на Черния континент.
Съществуват сведения, че видът е разпространен и в части от щата Флорида. Вроятно представителите му са се аклиматизирали след като екземпляри отглеждани в неволя са пуснати от своите стопани на свобода. Варани са наблюдавани от 1991 година в района на Кабо Корал, Флорида. Градът се намира в район с голяма система от канали, множество иизточници на храна и сравнително малко хищници. Това довело да значително увеличаване на популацията от варани. В следващите години нилски варани са наблюдавани и в други части на Флорида. Съществуват сведения, че екземпляри са наблюдавани в щатите Мисури,Орегон и Поерто Рико.
Начин на живот
Въпреки своята многочисленост и едро тяло нилският варан е относительно слабо проучен вид. Среща се почти навсякъде, където има постоянни водоеми с изключение на пустините, но за разлика от това са обитатели на останалите видове африкански биотопи - от савани и полупустини до тропически гори, където се наблюдават около коритата на реките, в блатисти местности, езера и в крайбрежните райони. Вараните са чест спътник на човека като се срещат в близост до населени места и култивирани площи. Обитават планински местности на височина до 2000 метра.
Нилските варани могат добре да пълзят и бягат. Често са наблюдавани да се топлят на слънце застанали на клони, скали или във водата. Възрастните могат лесно да избягат при наличие на човешко присъствие, особено ако са гонени. Добри плувци са. През нощта се крият в термитници или дупки под земята, но когато е прекалено топло остават навън.
Естествените врагове на вараните са хищни птици,мангусти и кобри. Вараните са плячка и на Нилските крокодили в случаите, когато бъдат уловени. Опашката често бива използвана за защита.
В северна Кения е регистрирана популациа на варани с плътност от 40 — 60 екземпляра на 1 км². Възможно е плътността да е голяма и в Гана, където видът е защитен. Голяма концентрация се наблюдава и в района на езерото Чад, където вараните се хранят интензивно.
Хранене
Възрастовите промени в структурата и формата на зъбите при вида са ясно различими. При младите зъбите са остри като с нарастване на възрастта стават тъпи и широки. Тези морфологични промени са свързани с промяна на храненето. Младите варани се вранят с бързо движещи се животни като насекоми и гущери. Постепено преминават към храна представена от охлюви, ракообразни, които трябва да бъдат радкъсани от челюстите преди да бъдат изядени. Основната храна на нилските варани е съставена от охлюви и раци, но в менюто им влизат и бръмбари,паяци,термити,гъсеници, правокрили насекоми,жаби,змии гущери, малки крокодили,риба, дребни бозайници, птици и техните яйца,костенурки. Консумират и мърша, включително и остатъци от плячка на едри африкански хищници.Размножаване
В Сенегал вараните снасят яйца от края на октомври до края на декември, когато е влажния сезон. В Танзания самки с яйца са улавяни през ноември а в Занзибар през юли. За гнезда се използват термитници разположени в близост до водата. Самката снася яйцата и ги заравя. Термитите бързо възстановяват гнездото. Тук условията са благоприятни за инкубация на яйцата. Една женска може да снесе над 60 яйца, тежащи 46 — 52 g с размери около 6 x 4 cm. Малките се излюпват след 92 — 175 дни и тежат около 23 — 32 g с дължина около 280 — 327 mm.
Значение за хората
В много региони на Африка вараните са консумирани от хората, а вътрешните им органи се използват в народната медицина. Кожата им е ценна и струва скъпо на черния пазар.
Много често вараните се отглеждат в плен в терариуми. Проблем обаче се оказва големият размер на тялото. Поради тази причина често са пускани от стопаните си в дивата природа на места неестествени за тях.
Комодски варан
Комодският варан (Varanus komodoensis) е най-големият гущер в света. Принадлежи към семейство Варани. Достига на дължина до 3 - 4 метра и тегло около 70кг (150 паунда). Разпространен е единствено на пет индонезийски острова , между които Флорес,Комодо,Ринка Не е изяснено защо точно и само на тези острови е еволюирал този гигантски гущер. Най вероятно на Флорес, ако се съди по намерени вкаменелости. Предполага се, че е потомствен вид на Австралийската Мегалания.
Особености
Вараните са опасни ловци. Хранят се главно с диви свине и елени, но нападат и маймуни,кучета дори биволи и коне. В миналото са се хранели и със слонове-пигмеи които някога са се срещали на Комодо. Много опасно за жертвата на комодският варан е неговото ухапване. Първоначално се е смятало, че това влечуго е отровно, което не отговаря на истината. Действително ухапването на варана е смъртоносно, но това не се дължи на отрова. Всъщност комодският варан може да се определи като животното с най-мръсна уста: тъй като варанът е месоядно животно, особената стуктура на зъбите му е такава, че между тях често се задържа месо от неговите жертви. Така то загнива в устата на влечугото и ухапването причинява инфекция, която убива плячката. Установено е, че в устата на варана се съдържат извънредно много микроби и поради това инфекцията е много по-силна и бърза. По този начин големият гущер на Комодо може да убива и доста по-едри от него животни. Комодският варан лесно открива плячката си. За целта разчита на дългия си език, който наподобява този на змиите и има същата функция. Чрез него той долавя топлинните вълни на жертвата и лесно я открива.
Откриване
Известно е, че през 17 век султанът на Сумбава изпращал криминалните престъпници на заточение на остров Комодо. Те съобщавали за присъствието на опасни гигантски гущери, които нападали хората. Нарекли ги дракони по името на митичното същество, което наподобявали. Дотогава никой не вярвал на историите за грамадните гущери. Затова и те били открити доста късно. Едва през 1910 г. холандски моряци съобщават за съществуването на големи влечуги. Две години по-късно, през 1912 г. английският изследовател и директор на зоолгическия музей в Богор,Ява изследвал острова и открил комодските варани.
Опазване
За защита както на комодските варани, така и на всички редки представители на растителния и животинския свят на остров Комодо през 1980 г. бе създаден националният парк "Комодо" който освен едноименния остров включва и остров Ринка и малкото островче падар.